Едно разтапящо признание

Модното признание на едно шарено момиче, или защо обичам да експериментирам.

"Афинитетът ми към индивидуално изработените дрехи и аксесоари се роди някъде измежду времето, в което бях принудена да нося училищна униформа, която ми придаваше чара и извивките на хладилник и времето, което прекарвах на работното си място, облечена като нещо средно между госпожата ми по математика в пети клас и Мардж Симпсън. Излишно е да обяснявам как се чувствах, предвид, че смятам облеклото за един от най-добрите начини една жена да покаже, каква личност крие в себе си.

Дълга е темата...

..., относно това, дали е уместно определени институции да карат десетки хора, да се обличат в едни и същи дрехи, години наред. Безспорно подобна тема би могла да поеме различни гледни точки, тъй като в действителност понякога е наложащо да се спазва определен етикет, но е факт, че при всички случаи, това се отразява на идвидидуалността на една жена. Когато си длъжен да изглеждаш по един и същи начин в продължение на месеци, започваш за свикваш с мисълта, че „това“ си ти и самите обстоятелства някак си бавно поглъщат стила ти, докато не се превърнеш в един от онези хора, които са с една и съща прическа, откакто ги помниш и трудно се възприемат, облечени в нещо ново и различно.

Разбира се, човек трябва да се чувства добре в дрехите си и когато избира сам какво да бъде облеклото му, няма нужда да нарушава зоната си на комфорт. Но всички сме изживявали момента, в който влизаме в магазин и избираме страхотна рокля. Намираме нашия размер, виждаме се в огледалото с нея и казваме „Уау“, а веднага след това започват да изскачат мисли като: „Никога не съм носила този цвят!“, „Не е ли твърде впита по тялото?“, „Твърде шарена?“, „Твърде дръзка за стила ми?“, „...Твърде синя, зелена, червена или твърде прозрачна?“. И макар, да знаем, че отговорът на всички тези въпроси е „не“ и всичко ни пасва, в края на краищата избираме да не вземем роклята, за да не стресираме твърде много околните с новия си вид. Груба грешка, която за щастие преодолях, с помощта на индивидуално изработените за мен модели.

С времето се научих сама да избирам как да бъдат скроени дрехите ми, как да бъдат подредени мънистата в гривните ми, колко тона да има в косата ми и накъде точно да бъде извит всеки един кичур в прическата ми. Вътрешното усещане да вървиш по улиците и да знаеш, че няма дори минимален шанс да видиш друга, която да изглежда като теб е незаменимо! Щастлива съм, че успях да намеря свой собствен стил и благодаря на Амплоа ателие, че ми помага да сбъдвам мечтите си!"

Благодаря безкрайно, за това прекрасно писмо от страхотната Руска Кехайова, която така красиво е облякла чувствата си в думи, че не се досещам какво да добавя :) Усещането, да знаеш че си полезен и че правиш нещо красиво е незаменимо! Пожелавам всеки на всеки, да има подобна добавена стойност в работата си, която те кара да продължаваш напред!